Заветът на Кирил и Методий, закодиран в азбуката

Нещо далеч по-сакрално и жизненоважно има в четмото ни. Буквите са, не просто начин да си предаваме изречения и да записваме, а оставени ни от светците, чиято памет тачим и до днес. Братята от Солун са автори на първата старославянска писменост – глаголицата. Словото „азбука“ идва от първите две букви в нея – аз и буки. Азбуката /кирилица и глаголица/ е съчетание на всички знаци, изразяващи различните звукове в даден език. Наименованието на глаголицата идва от думата глаголь, означаваща изричам „дума“ или говоря и затова поетично е наричана „знаците, които говорят“. В кирилицата буквата „аз“ се явява първа и означава местоимението „аз“. Смисълът му е „изначално“, „начало“, дори „започвам“. Буквата „бука“ е вторият знак от символната система. Изследователите, които ги изучават, са стигнали до извода, че са достатъчно прости и разбираеми и могат да бъдат използвани в бързописа. Всеки славянин с лекота и без затруднение е можел да ги изобрази. Българската азбука е разказ на грамотността.

Аз буки веди глаголи добро есть жичье – Аз зная буквите и животът със знанието е добър, това ни казва нашето а, б, в. В превод от прабългарски азь означава памет. На древния ни език алем е първи, аан – бог или небе. За това в новата азбука Кирил и Методий на челно място поставят буквата А, като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума, и четени последователно, образуват смислен текст, скрито послание на светите братя към народа. Ползвайки тяхното творение, народът разбира защо са му нужни буквите, какъв е техният смисъл, накъде ще ги поведе родното слово.

Първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия и вариант, който и до днес продължава да ни глаголи, а именно говори: „Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело замля! Иже /йота/ како люди мислите, наш он покой, ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! От! Ща чръв! Ци ша! Еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!“. Преведоно на съвременен български език, тази уникална азбука звучи така: „Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“! В цялото изговаряне на старобългарската азбука и тоя ред, някои учени смятат, че в нея се скрива старото съкратено българско вероизповедание – „ верую-то“ на някогашната ни стара религия. Тълкуването на това „верую“ се намира в „Ключът“ на Раковски и е следният: „Живейте като едно цяло със Земята“... безкрайната мъдрост на предците ни.

Това изключително въздействащо преплитане на история и символика, ни кара да се замислим за световното значение на глаголицата и кирилицата, азбука, която славянските народи ползват и до днес. Азбуката създадена от светите братя Кирил и Методий, е преминала изпитанията на вековете и е надживяла многобройни исторически събития. Тази писменост е с божествен произход и с нея нашият народ е благословен. В азбуката ни има закодирано послание, а в буквите – съставени от кръгли, триъгълни и кръстни форми – символи. Светите братя, а по-късно и техните ученици – Сава, Наум, Горазд, Ангеларий и Климент Охридски, са усъвършенствали глаголицата и я пригодили, обогатили и разпространили, за да я ползваме и до днес. Ползват я и други източноправославянски народи.

Ако не беше великото дело на солунските братя, на какъв език щеше да говорят българите, на какъв език щеше да напише Паисий Хилендарски „История славянобългарска“? Малкото ни книги са разпространявали и пазели историята ни. История – преписвана от свещеници и монаси, които са обикаляли църкви и манастири. Как сме оцелели толкова години под робство? Ами имали сме писменост, език и силно патриотично чувство. Нашият език е богат, песенен и мелодичен.

Гордея се, че съм българка! Гордея се, че чета, пиша и говоря на чист български език, благодарение на светите братя Кирил и Методий, както и за това, че „и ние сме дали нещо на света и на вси славяни книга да четат“.

Цветанка Стефанова, Xа клас