Любопитни факти за Солунските братя

Ранни години
Братята са родени в Солун, Византия, през 9 век в деветчленното семейство на високопоставения военен управител Лъв и жена му Мария. От краткото житие на Кирил може да се разбере, че това е аристократично семейство, забегнало във Византия през 8 век вероятно по политически причини като немалко други. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година; Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема името Кирил. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо Теоктисто, който е влиятелна личност в Империята. През 843 година Кирил пристига по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област населена предимно със славяни от българската група недалеч от Солун.
Мисии

Високото теологично образование на Кирил, подкрепено с добро познаване на арабски и еврейски, го правят най-подходящия дипломат за първата държавна мисия при абасидския халиф Ал Мутауакил с цел дискутиране принципите на Светата Троица и затягане на връзките между Абасидския халифат и Империята, както и да преговарят за освобождаването на византийски пленници.

В исторически документи е спомената т.н. Брегалнишка мисия на Кирил в югозападна България където са покръстени много българи.

През 860 година братята са натоварени с мисия от византийския император Михаил III и патриарха на Константинопол, Фотий, който бил един от професорите на Кирил в Магнаурската школа и негова пътеводна светлина в по-ранните години.

Кирил и Методий заминават при хазарите с цел предотвратяване разпространението на юдаизма в Хазария.

Тази мисия не е така успешна тъй като по-късно хаганът приема и налага юдаизма като официална религия, но братята откриват в Крим мощите на свети Климент, събитие с огромна важност за тогавашния свят, и са тържествено посрещнати и благословени от папата когато ги връщат в Рим.

След завръщането им в Константинопол Кирил става преподавател по философия в Магнаурската школа, а Методий е назначен за игумен на манастира Полихрон. Там завършват започнатото според някои историци през 855 година създаване на първата славянска азбука и превод на основните богослужебни книги.

През 862 година двамата братя по поръка на Императора и по покана на великоморавския княз Ростислав да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия и столицата Велеград – мисия, която изпълняват и защитават с голяма страст до края на дните си.

Кирил умира в Рим през 869 г. и е погребан в криптата на базиликата св. Климент (San Klemente), а Методий изтощен от дългата борба с враждебното на славянската кауза немско духовенство от униженията и затвора, в който е хвърлен заради това, умира като архиепископ на Великоморавия в столицата ѝ Велеград през 885 г. и най-вероятно е погребан там.